Автор: Валерия Купа
Събота, 20 август 2022 г., 21:00 ч
Кога ще можем да „летим“ с влак с над 200 километра в час в Румъния. „Почти неприлично е да се говори за такива скорости“
СНИМКА: facebook/ Сорин Гриднеану
Румъния ще закупи влакове, които ще могат да се движат с 200 километра в час. Железопътната структура у нас позволява само ниски скорости. За сега само на няколко жп линии може да се пътува с максимум 160 км/ч и ще минат много години, преди да имаме линии, които позволяват по-високи скорости.
Преди седмица министърът на транспорта Сорин Гриндяну обяви, че започва нов търг „за още 20 електрически влака за дълги разстояния“. Покупката се оценява на приблизително 180 милиона евро, към които ще бъдат добавени разходите за поддръжка и ремонт за 30 години от приблизително 270 милиона евро.
Тези влакове „ще могат да се движат с максимална скорост от 200 км/ч и ще предлагат транспортен капацитет от най-малко 160 фиксирани места (първа и втора класа) и най-малко 160 правостоящи“, каза министърът.
Реалността по румънските релси. Имаме скоростни локомотиви, но те няма къде да се движат.
Реално в Румъния няма линии, където влаковете да достигат 200 км/ч и вероятно няма да има още 20 години.
Към този момент железницата у нас може да осигури максимум 160 км/ч. И това се случва спорадично на няколкостотин километра. В противен случай едно пътуване, което трябва да продължи само няколко часа, се превръща в цяла експедиция от почти един ден.
Horațiu Cosma, специалист по инфраструктура, бивш съветник на Министерството на транспорта, обясни пред Ziare.com защо не можем да пътуваме с висока скорост по релсите в Румъния. Парите не са проблемът тук.
„Очевидно е, че искаме да пътуваме с бързи, цивилизовани и удобни влакове в Румъния, но има още много стъпки, преди това да се случи. И закупуването на тези превозни средства е първа стъпка, но също така е важно да има инфраструктурата, по която те да се движат. И днес в Румъния има частни оператори, които имат способността да се движат с висока скорост, само че всъщност нямат линии.
В момента единствените модернизирани линии за скорости от 160 километра в час са Букурещ-Констанца и частично Букурещ-Предел и все още има няколкостотин километра между Сигишоара-Симерия, Дева-Арад, по които се работи и вероятно през следващите години те ще бъдат готови за скорост от 160 км/ч, а не 200 км/ч“, обясни Хорациу Косма.
Модернизацията започна през 2011 г. и все още не е завършена.
Има работи, които са започнали преди много години и все още не им се вижда краят.
„Основният проблем е, че тези линии се изграждат много, много бавно“, обясни Horațiu Cosma. „Например, магистралата между Сигишоара и Симерия, която е дълга около 150 километра, модернизацията започна през 2011 г. и все още не е завършена. Все още се правят всякакви тестове и от страна и на сигнализацията.
По същия начин, от Симерия до Дева и по-нататък до Арад, в долината Муреш, има работи, които започнаха през 2017 г. и вървят много бавно. Ще минат години, докато стане възможно да се движим с 160 км/ч”, обясни инфраструктурният специалист.
Идеалното би било линиите да достигнат скоростта, за която са създадени.
Докато не пътуваме с 200 км/ч, в идеалния случай, трябва да можем да пътуваме поне със 160 км/ч по линиите, които са проектирани за тази скорост.
„Ние миналата година казахме, че единственият вариант да доведем цялата железопътна мрежа до прилично ниво е да извършим тези дейности по обновяване, които се правят по целия свят и които след 15-20-25 години движението ще бъде автоматизирано, със смяна на релси, траверси, с онези красиви работещи влакове, които могат да повдигат релсите и траверсите отпред и да поставят нови траверси и релси отзад.
По този начин може да се направи до един километър на ден. Това може да стане много бързо и ние успяхме да включим в PNRR около един милиард евро за няколкостотин километра такива подновявания, премахване на ограниченията на скоростта, електрификация, електронна централизация, които могат да изведат железопътната структура на Румъния на конструктивната скорост.
Тогава, след години, могат да бъдат предложени мега инвестиционни проекти за корекции на криви и тунели, за да се избегнат определени изкачвания във високите райони, но днес трябва да се върнем към градивната скорост. Например, преди 20 години можехте да движите по линията Букурещ-Крайова със 140 км/ч. Пътниците могат да изминат за два часа това разстояние. Същото е и по линиите на Букурещ-Сучава, Букурещ-Яш. Но, като не се прави необходимата поддръжка, скоростта намаля, наложиха се ограничения на скоростта, и това отблъсна пътниците от железницата“, каза Козма.
Какво трябва да се направи в тази ситуация?
„Нуждаем се от масивни инвестиции, за да доведем железопътните линии до прилични скорости от 100-120-140 км/ч, след което, след като сме там с цялата мрежа в Румъния, да обсъдим и високоскоростни линии от 200 км/ч ч, 230 км/ч, може би дори повече в някои райони.
За превишаване на скорост от 160 км/ч е необходима обособена линия, не се допускат пресичания с ж.п. Трябва да се правят проходи, сигнализацията е по-специална, така че има и по-специални неща. Разбира се, че трябва да стигнем и до тези нива, но когато ни предстоят хиляди километри с ограничения на скоростта от 30-50 км/ч, някак си е мираж да говорим за линия от 200-230 км/ч, каза още Хорациу Козма.
Къде ще се движат високоскоростните влакове?
Според съобщението на Сорин Гриндяну 20-те електрически влака ще осигурят модерен, безопасен и бърз пътнически транспорт между големите градове на Румъния по следните маршрути:
1. Орадя – Клуж Напока – Сигишоара – Брашов
2. Клуж Напока – Алба Юлия – Симерия (Дева) – Търгу Жиу – Крайова – Калафат
3. Брашов – Сфънту Георге – Меркуря Чук – Бакъу – Яш
4. Брашов – Сфънту Георге – Меркуря Чук – Бакъу – Сучава
5. Галац – Мъръшещ (Фокшани) – Бакъу – Яш
6. Галац – Мъръсещ (Фокшани) – Бакъу – Сучава
7. Галац – Браила – Констанца – Мангалия
8. Яш – Бакъу – Мъръшещ (Фокшани) – Барбоши (Галац) – Браила – Кюстенджа – Мангалия
9. Сучава – Бакъу – Мъръсещ (Фокшани) – Барбоши (Галац) – Браила – Кюстенджа – Мангалия
10. Гюргево – Букурещ – Чулница (Слобозия) – Кълъраш
„Услугите първоначално ще се предлагат по вече електрифицираните линии, когато влаковете бъдат пуснати в движение, но ще се разширят, тъй като други маршрути също са електрифицирани (Клуж Напока – Орадя, Букурещ – Гюргево, Констанца – Мангалия)“, каза Гриндяну.
Какви проекти предстоят в следващите години в ж.п.
„През следващите години проектите за реконструкция, забавени с 5-8 години, ще добавят още 475 км при 160 км/ч по коридора Брашов-Куртичи. Сегментите Sighișoara-Simeria и Ghioroc-Curtici вече позволяват 160 км/ч, но се управляват със 140 км/ч“, се казва в публикация на Pro Infrastructure Association на страницата й във Facebook.
Какво ни липсва, за да се движим с 200 км/ч на „права“ като тази в Кюстенджа? Основната пречка е, че при над 160 км/ч механиците вече не виждат навреме светлинните сигнали отстрани на железния път. Така че архаичната система за сигнализиране BLA, внедрена в Румъния през 1960 г., трябва да бъде заменена със сигнализация в кабината на водача, използвана от много десетилетия в други страни.
Европейският съюз финансира системата за сигнализиране ERTMS/ETCS и теоретично ние я инсталирахме на Ghioroc-Curtici и е в процес на инсталиране и на Sighisoara-Simeria, но на практика тя работи само за няколко дни в пилотната зона Buftea-Periș. Липсата на интерес към ERTMS от цялата железопътна индустрия, от CFR SA до частните оператори, не ни дава надежда, че прагът от 160 км/ч ще бъде надхвърлен скоро.
Според специалистите от Pro Infrastructura „проектите за реконструкция на стотици милиони евро на коридора Констанца-Куртичи необяснимо са осигурили запазването на много прелези, включително окръжни или национални пътища! Дори проучванията за осъществимост, които в момента се провеждат за Ploiești-Vicșani и Pașcani-Iași, не премахват всички пресичания с окръжни пътища. За сравнение, в Германия има само 9 прелеза на 200 км/ч линии, всички с местни или селскостопански пътища.
Почти неприлично е да се говори за такива скорости, когато с всички 160 км/ч реконструкции, някои от които завършени след 10 години, други в процес на работа или замразени, трети в подготовка, останалата част от CFR мрежата е близо да се срине, тъй като повечето от линиите са за капитален ремонт“.
