Даниел Даяну, от Националната Банка на Румъния: Присъединяването към еврозоната е стратегическа цел за Румъния, но при липсата на устойчива фискална консолидация не може да се осъществи бързо присъединяване. Румъния трябва да постигне фискална консолидация в много неблагоприятна международна среда.

Присъединяването към еврозоната е стратегическа цел за Румъния, както и влизането в Шенгенското пространство и премахването на MCV, но при липса на устойчива фискална консолидация не може да се осъществи бързо присъединяване, е мнението на Даниел Даяну, съветник на БНР, в доклада „Румъния – Зона Евромонитор“ № 10/2022 г.

По този начин големите дефицити, крехкостта на външния баланс представляват пречки за влизане в MCS2 в непосредствена перспектива и след това за присъединяване към еврозоната.

„Нашата икономика трябва да се ориентира в много турбулентно глобално пространство, с припокриващи се кризи. Нашите макроиндикатори трябва да се тълкуват във връзка с тенденциите и явленията в ЕС – инфлация, икономическа динамика, блокажи във веригите за доставки, войната в Украйна и др. Особена уязвимост на Румъния е външното салдо, където дефицитът по текущата сметка ще надхвърли 7 процента от БВП тази година (около 7 процента беше и през 2021 г.), а степента на покритие чрез негенериращи дългови потоци вероятно ще бъде около 50 до сто. Външните дефицити трябва да се оценяват във връзка с дефицита на публичния бюджет, който е основната им детерминанта. Румъния трябва да постигне фискална консолидация в много неблагоприятна международна среда“, се посочва в доклада.

Като се има предвид ниското ниво на фискалните приходи от около 27% от БВП в сравнение със средното за ЕС от около 41% и необходимостта от намаляване на публичните разходи, без да се засягат инвестициите, единственото решение, което може да противодейства на свиващите ефекти на фискалната консолидация, са европейските ресурси – PNRR (Национален план за възстановяване и устойчивост) и CFM (многогодишна финансова рамка).

„Тези ресурси са жизненоважни за Румъния предвид състоянието на публичния бюджет и уязвимостта на външния баланс, изключително неблагоприятната международна среда“, казва Даяну.

Решението на Европейския съвет от 1 юни 2022 г. относно решението за присъединяване на Хърватия към еврозоната отново подчертава факта, че присъединяването към еврозоната остава политическо решение, но основният проблем е същият като преди пандемията: способността на държавата-кандидат да предотвратява макроикономически и финансови уязвимости и да има устойчив капацитет за абсорбиране на шокове и макроикономически дисбаланси.

Приемането на еврото ще струва на местните банки в Хърватия приблизително 1 милиард куни (около 133 милиона евро) годишно под формата на такси за конвертиране и между 80 и 100 милиона евро – необходими разходи за адаптиране на ИТ услуги и мрежи за банкомати според оценка на Хърватската асоциация на банките (2022 г.).

Заключенията, представени от Европейската централна банка и ЕК в Докладите за сближаване през юни, оценяващи напредъка, постигнат от България, Чешката република, Хърватия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция – седемте държави-членки извън еврозоната, които са се ангажирали правно да приемане на валутата евро – показва, че:

• само Хърватия и Швеция отговарят на критерия за ценова стабилност;
• всички държави членки отговарят на критерия по отношение на публичните финанси, с изключение на Румъния, която е единствената държава членка в процедурата за прекомерен дефицит (PDE);
• България и Хърватия отговарят на критерия за обменния курс;
• България, Хърватия, Чехия и Швеция отговарят на критерия за дългосрочен лихвен процент;
• Хърватия отговаря на четирите номинални критерия за конвергенция и нейното законодателство е напълно съвместимо с изискванията на ДФЕС