Къде е по-добре да живеете: Букурещ, Клуж, Тимишоара или Яш? Зависи кого питате.
Как хората възприемат града, в който живеят.
В пресата често се появяват сравнения между градовете: къде е по-добре да се живее, в Клуж или в Букурещ? В Тимишоара или Яш? Отговорът е по-сложен, защото трябва да се разгледат няколко показателя. Световната банка се позовава на брутния национален доход на глава от населението, но има и други методи.
Световната банка изчисли брутния местен доход на глава от населението за всяко населено място в Румъния, използвайки обширна и подробна икономическа база данни, предоставена от Националния Статистически Институт (INS).
Когато анализираме само данните за градовете, виждаме, че от 319-те общини и малки градове в Румъния 9 са с ниски доходи (особено малките градове с население под 10 000 души), 89 са с по-нисък среден доход (повечето тях, с население под 20 000), а 153 са с по-висок среден доход (по-голямата част с население под 50 000). От 68 населени места с високи доходи повечето са големи градове или част от голяма функционална градска зона.
Организацията на обединените нации се позовава на индекса на човешкото развитие (HDI). Методологията на IDU беше адаптирана на местно ниво от проф. Думитру Санду. В доклад, изготвен за властите, той изчислява индекса за човешко развитие за всички населени места в Румъния на местно ниво. Методологията класифицира населените места на бедни, средно-ниско развити, средно-високо развити и развити.
В контекста на общия спад на населението, демографията е другото ключово измерение, което може да се използва за оценка на дадено населено място. Нова методология, разработена от проф. Думитру Санду, се отнася до оценката на „жизнеността на населението“ в определен регион.
Индексът на жизненост на населението отчита няколко подиндикатора: индекс на застаряване (населението над 65 години, разделено на населението под 14 години); коефициентът на зависимост на възрастните (населението над 65 години, разделено на населението на възраст от 14 до 65 години); коефициент на естествен прираст (раждания минус смъртни случаи, разделени на общото население); процент на детска смъртност.
Но когато сравняваме градове, трябва да разгледаме и други аспекти:
Как жителите възприемат нивото на шум в тяхното населено място
Нивото на шума е значителен стресов градски фактор. Малко над половината от градското население (57%) декларират, че са доволни от нивото на шума в населеното място, където живеят.
Както и в случая с качеството на въздуха, има увеличение на удовлетвореността в малките градове в сравнение с големите градове: 49% средно в населени места с повече от 100 000 жители, съответно 68% средно в населени места с по-малко от 20 000 жители.
Сравнителните данни от последните пет години за градовете „свидетели“ показват, че извън района на Букурещ-Илфов, който се нарежда на последно място в йерархията на удовлетвореност от нивото на шума, и Южна Мунтения също регистрира стойности под средните (54 %).
Във всички останали региони са измерени резултати за удовлетвореност над средните, като Североизточният регион е на първо място с ниво на удовлетвореност от 75% от общото население.
В деветте града, които регистрират нива на поскъпване от над 80% са две общини: Сучава (85%) и Пиатра Нямц (81%). Букурещ (33%) и Плоещ (29%) регистрират поскъпване под 40%.
Как жителите възприемат качеството на въздуха в тяхното населено място
60% от градското население на Румъния е доволно от качеството на въздуха в своите градове на пребиваване.
Най-високата степен на удовлетворение от качеството на въздуха е отчетена в североизточния и югоизточния регион (75%), а най-ниската оценка в района на Букурещ-Илфов (34%).
Удовлетворението от качеството на въздуха нараства с намаляването на размера на населеното място, от 34% в Букурещ до 71% в градове с по-малко от 10 000 жители.
Хората на възраст между 25-44 години, родители, особено майки, хора с над средното образование, предприемачи (работодатели или самостоятелно заети специалисти), с индивидуални доходи са по-недоволни от качеството на въздуха, в сравнение със средната стойност за населението над 4000 леи/ месец.
Как жителите възприемат зелените площи, парковете и градините в тяхното населено място
В национален мащаб 66% от анкетираните заявяват, че са доволни от зелените площи, като паркове и градини, в градовете, в които живеят.
Най-високото ниво на удовлетворение по отношение на качеството на зелените площи е регистрирано в Югоизточния регион (71%), а най-ниското в Южна Мунтения (49%).
В четири общини на пребиваване нивото на удовлетвореност надхвърля 80 %: Орадя (80 %), Дробета-Турну Северин (81 %), Клуж-Напока (82 %) и Яш (82 %); а Александрия регистрира стойности около 38% удовлетвореност.
Хората с по-ниско образование са по-малко доволни от качеството на зелените площи (58%), отколкото хората с висше образование (68%).
Удовлетворението от качеството на зелените площи се увеличава с доходите, от 64% за тези с индивидуални доходи под 2000 леи/месец до 71% за тези с индивидуални доходи над 5000 леи/месец.
Как жителите възприемат чистотата на своето място
Делът на тези, които казват, че са доволни от чистотата на града, в който живеят, е 57%. Степента на удовлетворение е по-ниска в малките градове, под 50 000 жители (средно 49%) и Букурещ (46%).
Три населени места регистрират стойности на удовлетвореност над 80%: Синая (88%), Сучава (84%) и Биказ (81%). Пет от окръжните центрове, включително Букурещ, са под средното ниво на удовлетвореност, измерено на национално ниво. Под 40% удовлетворение е регистрирано в седем населени места, като Плоещ е единственото жилище на последно място (16% общо удовлетворение).
Как хората възприемат качеството на училищата в тяхното населено място
Около две трети от градското население (67%) декларират високо ниво на удовлетвореност от училищата и образованието в мястото си на пребиваване.
Три региона регистрират степен на удовлетвореност от над 70%: Югоизточна (72%), Северозападна (71%) и Югозападна Олтения (70%). В района на Букурещ-Илфов степента на удовлетвореност е най-ниска (60%). Удовлетворението обикновено е по-високо в градове с население между 100 000 – 500 000 жители (средно 73%) и по-ниско в градове под 30 000 жители (62%).
В окръжните градове делът на доволните хора е средно с 5% по-висок, отколкото в останалите градски населени места. Удовлетворението има тенденция да намалява с възрастта: младите хора (18-24 години) показват значително по-високо ниво на удовлетворение (71%), а хората над 65 години (63%).
Оценката на качеството на образователните услуги е по-висока сред тези със средно образование, професионалните училища – 69% и по-слабо в крайните точки на разпределението: хората с основно образование – 62% оценка, хората с висше образование – 63% оценка .
Най-високо ниво на оценка е регистрирано сред студентите (69%) и служителите в частния сектор (68%), а най-ниско ниво сред неактивните хора (62%).
Източник на данни: Световна банка, INS, Евростат, ООН
