В страната, където чуждестранни гиганти завладяват целия пазар, има и румънски предприемач, който е станал толкова могъщ, че купува мултинационални компании.
Voicu Oprean е въплъщение на румънската мечта в ИТ индустрията, тъй като той бързо развива предприемаческа компания, която се конкурира на равна нога с големите мултинационални компании. Неговата история е страхотна, белязана от издръжливост, адаптация и непрекъснато учене, в продължение на няколко десетилетия, изпъстрени със спортни резултати, чисто предприемачество, успешни ходове, провали, превърнали се в уроци, но също и много амбиция. През следващите години всички ще разберем отговора на въпроса, който вдъхновява основателя: ще бъде ли AROBS нов румънски еднорог?
„Исках тези, които завършат колеж, да останат в страната, да могат да живеят в Румъния, защото в Америка видях култура на работа, но освен това не видях нищо друго“, Войку Опреан, на 51 , признава, когато е попитан защо е решил преди 24 години да създаде това, което ще се превърне в една от най-успешните групи в румънската ИТ сфера.
Той е основател и главен изпълнителен директор на AROBS Transilvania Software, глобален доставчик на ИТ решения и персонализиран софтуер, с приходи от стотици милиони леи. Компанията е основана в Клуж и сега има над 1000 служители, операции в осем страни от различни краища на света и капитализация на фондовия пазар от почти 800 милиона леи.
„AROBS беше създаден, за да спрат програмистите да напускат страната, защото аз самият бях програмист и по това време всички напускаха страната. От моето поколение мисля, че 90% от колегите ми са емигрирали или работят в други страни и първата ми мечта беше да спра това“, каза той по време на последното събитие Meet the CEO, организирано от BUSINESS Magazine.
Историята, изградена от предприемача Войку Опреан, е „на два крака“, както той обича да казва, което се превежда от начина, по който дейността на компанията е разделена между сегмента на услугите и сегмента на собствените продукти, където компанията е добре позната на пазара със своите решения за управление на автопаркове, за оптимизация на бизнеса или решения за човешки ресурси.
Ако не сте чували за AROBS през 2021 г., когато привлече 75 милиона леи в най-голямото частно пласиране на пазара AeRO на фондовата борса в Букурещ, може би той привлече вниманието ви в края на миналата година, когато акциите влязоха в търговия и отбеляза най-добрия дебют на предприемаческа компания в този сегмент на фондовата борса. Или може би моментът в началото на 2022 г., когато компанията временно достигна капитализация на фондовия пазар от над 1,1 милиарда леи, привлече вниманието ви.
„В следващите пет години искаме капитализация от поне 1 милиард евро, ще видим дали ще го направим тук или заедно с друга борса. (…) В същото време искаме общи приходи от 300-400 милиона евро и искаме да коагулираме колкото можем повече от румънското предприемачество в областта на ИТ и искаме да го направим под шапката на AROBS, защото всъщност е инструмент и се надявам да бъде тази рамка, която предприемачите търсят, които искат да останат в бизнеса си и да правят много по-големи неща заедно с голяма компания, а не да мислят само за излизане и какво правят с парите след това.“
Консолидирането на възможно най-много ресурси и възможности за развитие под шапката на AROBS направи групата, основана от Voicu Oprean, да стане през 2022 г. главният актьор в историческо придобиване, това, чрез което купи компанията Enea Services Romania, досега контролирана от шведския група Enea .
Транзакцията от 17,6 милиона евро е необичайна по самото си естество в контекста, в който местната икономика е виждала много транзакции, чрез които международна група купува румънска компания, но никога толкова голямо придобиване, чрез което румънски предприемач поема бизнеса на мултинационална.
Voicu Oprean, главен изпълнителен директор и основател, AROBS Transilvania Software
НАЧАЛОТО
Спортът почти винаги е бил константа в живота на Войку Опреан, независимо дали става въпрос за плуване, практикуване на ката или триатлон.
„Бях доста болен като малък и родителите ми решиха, че трябва да се занимавам с нещо, да спортувам, след като почти ме загубиха поради липса на антибиотици, когато имах пневмония. Успях да преодолея това, те бяха тези, които ме насочиха в спорта. На 17 започнах да играя поло.“
След като разбира, че няма да хване „големия отбор“ в полото, тогавашният младеж решава да премине от отборен към индивидуален и се насочва към каратето.
„Започнах в Клуж, по време на комунизма, беше доста трудно да спортувам, често тренирах във фитнеса с карбидна лампа, защото електричеството беше спряно“, спомня си предприемачът.
Скоро дойде моментът да стане студент и Войку Опреан искаше да учи „компютри“ в Клуж, като една от основните причини беше, че „тук беше най-трудно да се влезе“.
„Пропуснах едно нещо: партитата в края на годината, след бакалавърския курс, и бях първи или втори на опашката за прием“, казва той с усмивка. „След това отидох в Тимишоара, кандидатствах и успях да вляза и след това прекарах следващите няколко години там в университета, докато родителите ми не ми казаха, че баща ми е болен, че трябва да дойда в Клуж, за да помогна, защото те не могат повече ме подкрепят. Беше 1992 г., период на силни движения, в които дори парите не бяха това, което бяха. Върнах се в Клуж и така завърших двата университета: Тимишоара, който беше много свързан с хардуера, и Клуж, който беше много свързан със софтуера.“
Кой може да каже как би изглеждала кариерата му или компанията AROBS Transilvania Software, ако разсейването преди приемния изпит или турбуленцията от периода след декември не се бяха намесили? Сигурно е, че ако трябва да има мост между хардуер и софтуер, той се нарича Voicu Oprean.
„Може би дори сега нещата са се подредили по някакъв начин, защото работим много в областта на разработката на вграден софтуер, което е точно тази област, която комбинира хардуер със софтуер. Ние разработваме решения предимно за автомобилната, морската, и дори космическата индустрия, които комбинират софтуер с хардуер.“
През 1993-1994 г., когато е в последната година от бакалавърската си степен, той получава работа и започва да пише код в компанията CIA Cluj, която разработва софтуерни решения за клиенти като банката Dacia Felix по това време. През това време колегите от поколението тръгват по пътя на диаспората.
„Имаше две тенденции: или оставаш в образователната система, ако ти харесва, или тръгваш, голяма част от моето поколение отиде в Япония например, а оттам в целия свят и хвана интересна еволюция, платформи за търговия и други много интересни неща.“
Опреан остава още няколко години, за да работи в страната, въпреки че много от колегите му напускаха, защото бил „влюбен“, както самият той признава. Но през 1997 г. и той решава, че трябва да види, след като неговите колеги са избягали, което го накарало да отиде в САЩ за шест месеца, чрез програмата Work and Travel, като инструктор по карате.
„Случи се така, че там имаше посетител, който имаше проблем с компютъра. Познавах този хардуер, помогнах му и тогава направих първите си $100, работейки осем часа, и беше „уау“. Програмата Work and Travel плащаше 5 долара на час или нещо подобно и осъзнах, че трябва да правя нещо друго.“ (…) В Румъния тогава се печелеха по 120 марки на месец, около 60 долара“.
За сравнение, румънската икономика все още не е имала работна култура през 90-те години, но напредъкът оттогава е видим и в нашата страна и предприемачът смята, че това е заслуга и на мултинационалните компании, които са развили тази култура.
„Имахме култура, която можеше да бъде описана просто с израза „ние се преструваме, че работим, а те се преструват, че ни плащат“. Нямаше култура на работа, но сега има“.
Войку Опреан се завърна от САЩ през 1997 г., тъй като не успя да удължи визата си или да получи такава за по-дълъг срок. Единствените неща, с които се върна в страната, бяха компютър и съкращението AROBS (Advanced Romanian Business Solutions), което създаде, когато изготви карта за достъп до американско изложение.
Пристигайки в Клуж, той получава работа в италианска компания, занимаваща се с аутсорсинг в Румъния, където негов шеф дори е бивш негов колега от Клуж. Неочаквано за тези, които познават днес лидера начело на AROBS Transilvania Software, Oprean беше „уволнен“ за кратко време от тази работа.
„Тъй като исках да завърша колеж, идвах на работа доста късно и един ден имах на масата писмо за напускане, този път от мой колега, който и сега ми е приятел. (…) Това беше повратната точка за мен, когато трябваше да реша какво наистина искам. Всеки ритник в задника е крачка напред и ако искате да паднете, по-добре паднете възможно най-бързо и паднете напред. Защото можех да остана в компания дълго време, без да напредна. Беше необикновено нещо.“
